РОМОНЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ромоня; ромолене. От детските си години той слушал народни напеви от майка си и от съселяните си. В тези мелодии се отразили веселото ромонене на поточетата, буйните разливи на пролетните реки. СГСУГГ, 2006, т. 1 [еа].