РОМОНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За рекичка, поток — който ромони, издава ромон. Черни върволици от влакове .. прескачат въз леки мостове тихо ромонливите води на Искъра. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Здравецът живееше до горския люляк край ромонливото поточе. К. Бакърджиева, ИБС [еа].
2. Който е като ромон, прилича на ромон. Селото отдавна спеше. Само отстрани се чуваше приспивният ромонлив шум на водата. П. Михайлов, ПЗ, 150. В късния летен следобед тук бяха залегнали на пусия хората на Руско Караджа .. Наоколо се чуваше ромонливият им говор. П. Константинов, ПИГ, 126. Гласът беше ясен и отчетлив, ромонлив шепот, който се разнесе в хладния въздух. Е. Димова, МШ ч. І (превод) [еа].