РОМОНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. За рекичка, поток, извор, дъжд и др. — издавам ромон при своето протичане, изтичане отнякъде или съм съпроводен с ромон; ромоля. Умореното добиче наведе глава и жадно зацеди водата, която ромонеше между прибрежните камъни. Ст. Загорчинов, ДП, 239. Наблизо ромони реката. Хаджийската воденица се спотайва сред сенките на дърветата като онемяла. Б. Геронтиев, Б, 97. По улиците ромонят чешмички, въздухът е свеж и ароматен. Й. Радичков, ГП, 25. Саманта се събуди в седем часа, но лекият дъжд, който ромонеше навън, я накара да остане в леглото. Бр. Минчев, СЛ (превод) [еа]. // Прен. За листа на дървета, звънци и др. — издавам ромон при поклащане. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци в кошарите. А. Каралийчев, В, 48. Един и сам. Не чакам никого. В притома ромонят темни кипариси окол мен. Тр. Кунев, СбОП [eа].
2. Прех. Диал., сега поет. Говоря, приказвам тихо; шепна. Марийка платно тъчеше, / Гьорги през пътя замина / и на Марийка ромони: / — Мари, Марийке, Марийке, / тъчеш ли риза за мене? Нар. пес., СбВСт, 219. Юнак хи [на момата] тихо ромони: — Момне ле, мари хубава, / разпрости скути шарени / да ти наброем алтоне! Нар. пес., БНПП ІV [eа]. Димитър болен разболя / и на баще си ромоня: / — Хайде, баще ле, да ходим / у Кадър, село голямо / да найдем люде хикиме. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 141. ромоня си взаим. от ромоня (във 2 знач.). Невидими вълни из вековечний мрак / шумят, премятат се, една се друга гонят / и с горските листа потайно си ромонят. П. П. Славейков, КП ІV, 114.