РО̀НДО1, мн. няма, ср. Литер. 1. Стихотворна форма, популярна в средновековната френска поезия и съдържаща една двойка рими, получена при повторение на едни и същи думи или стихове на определено място в строфите.
2. Стихотворение в такава форма. — Господин абатът ми рецитира едно рондо на господин Воатюр — каза Атос високо — и според мене то е несравнимо. Л. Велчев, ДГПК (превод) [еа].
— Итал. rondo.
РО̀НДО2, мн. няма, ср. Муз. 1. Музикална форма, в която основният мотив се повтаря многократно, като се редува с няколко контрастни теми. Тя [операта „Замъкът на херцога Синята брада“] представлява голямо рондо, състоящо се от въведение (пролог), седем епизода и .. епилог. Л. Сагаев, КО [еа]. Обикновено тя [класическата соната] е тричастна, като последната част е във форма на рондо. Пеене VII кл, 1982, 61.
2. Музикална пиеса с такава форма, обикн. с жив, танцувален характер. „Оксфордската симфония“ на Хайдн образува крайъгълния камък в симфоничното творчество на стария майстор, който .. ни е завещал .. множество танци, .., рондо, вариации. К, 1926, бр. 85, 4. Рондо за пиано и камерен оркестър.
— От фр. rondeau през рус. рондо.