РО̀НКА ж. Диал. 1. Откъснато, изронено зърно на грозд, царевица и под. Започна да къса зърната от гроздето и да ги лапа .. Той замълча, за да преглътне насъбраните в устата му ронки. Л. Станев, ПХ, 132.
2. Троха, къс, частица от нещо. Възрастен селянин .. носеше в ръцете си почерняло, мазно гърне, пълно с масло. .. — Стигат три гроша. Ха! — Аман, ага! — молеше се уплашеният селянин. — Събирал съм го ронка по ронка. Д. Талев, И 1980 [еа]. Ке те изсечят залчя по залчя, мръвка по мръвка, ронка по ронка, най-мала ронка, что мравка носи. Н. Геров, РБЯ V, 85.