РОНЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ронлив. Повечето почви, в зависимост от влажността, могат да имат следната консистенция: .. мека, при която проявяват ронливост (трошливост). П. Боянов, П, 294. Слизането било продължително и извънредно досадно не само поради голямата стръмнина, но също и поради ронливостта на камъните, с които бил осеян целият склон на хълма. Б. Миндов и др., КЯ (превод) [еа].