РО̀ПАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам (в 1 и 2 знач.). Цялата зима пътувала капката. Бури я брулили, снежни стихии я ропали. Ламар, ГМ, 19. ропам се страд., възвр. и взаим.
РО̀ПАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Блъскам се (в 1 знач.). Почна [вятърът] да се ропа, почна да се дърпа и веднъж надвечер, когато надлъж и нашир в полето щурците подеха да разправят приказката на морния жетварски ден, той се втурна по друме. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа].
2. Държа се сопнато, троснато. — Ами какво ти каза сега Бойко, че се ропаш? Тебе ти станал крив сякаш целият свят. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 180.