РОПО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Тропам, вдигам шум. Адно ка са стъмнило, .., и момата слуша, дека ропоти нешчо по пулатата [чардака]. СбНУ ІІІ, 149.
