РОПТА̀НЕ ср. Отгл. същ. от роптая; роптаене, ропот. Единствената свободна стая се оказа някаква дупка на четвъртия етаж с изглед към задния двор. С големи усилия и роптане двама яки носачи вкараха пътническия сандък в тази бърлога. Б. Миндов, НХЕН (превод) [еа]. Това ужасно главоболие продължи три дни и той страдаше .. — без роптане, без ничие съчувствие и в пълна самота. Н. Милев, МВ (превод) [еа]. Тряба да е било и при тях роптане, но движение не е било никакво. БДн, 1857, бр. 4, 13.