РОПТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Ропот (в 1 и 2 знач.). Ламята трябва да се нападне и да се убие, а не да се гощава. — Така е, така е! — надигна се глухо роптание. Н. Хайтов, Л, 98. Роптания от ляво и дясно взеха да се чуват все по-остричко. Ив. Докторов, ЗД, 11. Отсъствието на държавния глава при такава една церемония порази неприятно либералите .. Като се научи за тяхното роптание, князът побърза да ги успокои. С. Радев, ССБ I, 230.
2. Роптаене (в 1 знач.); роптане. Не е далеч за мене тоя час и аз се покорявам без роптание пред волята на Всевишния. К. Величков, НС, 50. Роптание против високите цени на лекарствата, против експлоатацията на аптекарите се появи доста отдавна. Пряп., 1903, бр. 82, 1.