РОПТА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. С предл. п р о т и в, с р е щ у или самост. Недоволствам срещу някого или нещо, като обикн. изказвам несъгласието си, споделям го с други. Като роптаеше против съгражданите си и изобличаваше високо техните грехове, той не се срамеше, че е член на същото общество. Ив. Вазов, Съч. VІ, 158. Сега и жените почнали да се делят — едни държели още за отец Неофант, а други роптаели срещу него. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 156. Еничарите богатееха .. От кое се оплакваха тогаз, против какво роптаеха? В. Мутафчиева, ЛСВ І, 129. Хората тук не са богати, ала не роптаят против съдбата. И не завиждат на другите за богатството им. А. Дончев, ВР, 66. Пред продоволствените магазини се трупаха недоволни мъже и жени. Те чакаха за храна, негодуваха, роптаеха. Ал. Бабек, МЕ, 270.