РОПЩА̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Остар. и диал. Роптая. Като немаше записано ни едно от имуществата си на името си и не бе в положение да отмъсти чрез закона на тази, която го увреди, той лежеше болен в стаята си и ропщеше, без да има утешител другиго, освен стенните часи [часовници]. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 35. Юдеите, като не можеха да разумеят туй поучение, ропщяха и думаха: — Как може този да ни даде плътта си да ядем? Н. Михайловски, ССИ (превод), 130. Геркулес последовал указанията на боговете и не ропщял, когато жестокият Евристей възлагал на него поръчения, които надминували челяшките сили. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 48.