РОПЩЀНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ропща; роптаене, роптане. Поправянето на богослужебните книги от Никона подигнало голямо ропщене между простия народ. Д. Душанов, ИПХЧ, 207. Ропщенето на воините и разните тълкувания не остранили Фабия — той останал верен на приетия си план. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 308.