РО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За поляна, трева и под. — който е покрит с роса (в 1, З и 4 знач.). Скоро там се изви пълна писана дъга .. Рифат паша отвори прозореца. Пое утринната ведрина на росната градина. А. Каралийчев, ПГ, 130-131. За лекуването на разни болести предлага .. всекидневно ходене сутрин рано по росна трева. Леч., 2008, бр. 28 [еа]. Двата ѝ краища се топяха в росните ливади и там трептяха златисти искри. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 143. На душата му беше леко, погледът му играеше по росните дървета и измития калдъръм на улиците. Н. Каралиева, Н, 119.
2. За цвете, билки — по който има следи от утринната роса. Рано сутринта на Възнесение аз се спущах бързо по стръмния планински път към село. .. Слизах по полянките и берех още росната иглика, която се жълтееше навред из храсталака. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Тая сутрин той стана по тъмно, отиде на самодивска поляна, набра пресни и росни билки. Ив. Карановски, Разк. І, 181. Масата е подредена с изящество: порцелан, сребро, в старинните вази има букети от свежи росни цветя. Б. Мисирков, УР I (превод) [еа]. Рано рани малка мома, / та набрала росно цвеке, / та са мома накитила. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 361.
3. Който е от роса (в 1, 3 и 4 знач.). На прага на къщичката беше седнала една старица. Тя бе поляла градинката си — по цветята още грееха росните капки. Д. Спространов, С, 181. Болен човек пие росна вода от стъпката на Крали Марко .. Рядко се случва цялата стъпка да е пълна с вода — вода не от дъжд, а от роса. Д. Мантов, ХК 1979 [еа]. Пълзят и облаци от висини — / от дъжд и росна влага напращели. Ем. Попдимитров, СР, 143. Навел се здравец над вълните / и те го пръскат с росен прах. Ив. Вазов, Съч. XVII, 202.
4. Прен. За цвете — който е свеж, откъснат неотдавна. Нямаше още седем часа, когато сутринта Петър Ванковски с тежък букет от росни бели карамфили в ръка и със сутрешния вестник в джеба позвъня у Венелин. Д. Калфов, Избр. разк., 227. Горещината като че ли не засягаше Дикран. Той седеше отвън .. с източен врат .. Китката в петлицата му се държеше стройна и росна, като за фотография. С. Севан, РР, 60. На младост младостта цени, / цветята росни откъсни, / и с пълна чаша пий наслада — / че няма да си вечно млада. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 160. Цвете се къса, Нине бе, дорде е росно, / мома се люби, Нине бе, дорде е млада. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 99. // За плод, зеленчук — който е откъснат неотдавна и е свеж, сочен; пресен. Той измъкна от пояса си две пресни краставици. — Росни, росни! .. Преди малко сме ги откъснали. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 26. В пруста Митьо Ганин беше се навел над масата и режеше в една разлята паница едър сочен домат. — Хайде, Кирчо, и мезето е готово, откъснал съм го от корена росен, росен! В. Нешков, Н, 282. Като помислим колко много присъстват вече консервите в нашето всекидневие и как понякога просто жадуваме за една прясна гъбка, свежа праскова или чепка росно грозде. М. Иванов, А, 7.
5. Прен. За утро — който е изпълнен със свежест, ведрина. Над земята грееше ярко, топло, весело и животворно пролетно слънце. Утрините бяха росни, дишаше се дълбоко и приятно. Г. Караславов, ОХ, 447. Славеят вече се пробуди и вика росното утро! Ил. Волен, НС, 25. В кабинета прашен росна заран влиза. В. Марковски, СМ, 100. В росни зори ние рано се дигнахме / с бликаща младост в сърце. Е. Багряна, ВС, 23.
6. Прен. В съчет. росен-росен. Разг. За човек — който е свеж, бодър. Завърна се чак сутринта росен-росен, а по палтото му — сламки. Г. Краев, АЗ, 36. Петър се изправи .. росен-росен .., той се засмя и поздрави: — Добро утро! РД, 1950, бр. 103, 2.
7. Прен. Остар. За човек — млад. Две росни и засмяни момченца, на възраст от 10 и 12 години, влязоха у стаята. У, 1870, бр. 1, 56. Росна щерка на Балкана, / де се дяна, де се скри? Ив. Вазов, Съч. IV, 176. Седи старецът и си мисли, / мисли му са тъжни, черни. / .. / Няма сина, няма снаха, / няма росното му внуче. У, 1871, бр. 1, 173. // Нар.-поет. Обикн. в обръщ. и в съчет. със същ. ц в е т е, я б ъ л к а и др. За девойка или млада жена — хубав и свеж. — Княгиньо, ти си млада, ти си росно цвете, жедно за слънце и въздух. Ив. Вазов, Съч. XX, 57. — Я, изляз, изляз, Русанке, / Русанке, росна ябълко. Нар. пес., СбВСтТ, 696. — Севдо, Севдо, Севдалино, / гиди, росна детелино! Нар. пес., СбБрМ, 321.
◊ Росен като кукуряк. Разг. Свеж и бодър, въпреки прекарана безсънна нощ, прекаляване с алкохола и др. Най-много веднъж в месеца .. ще се намокри с плодова [ракия]. Но още щом дойде в цеха, туряме главата му под чучура със студената вода .. И така, .. Ристо Криводолчето е пак на своята работна площадка — росен като кукуряк. Тонич, Ст, 1966, бр. 1041, 1.
РО̀СЕН, мн. няма, м. Многогодишно тревисто растение с последователно разположени по протежение на цялото стъбло перести листа и с гроздовидно съцветие от бели и лилаворозови цветове, което е разпространено по сухи и каменливи места и според народните вярвания има лечебна сила в дните около Спасовден. Dictamnus albus. Любимото цвете на самодивите и русалиите е росенът .., със силен и упояващ аромат .. Вярва се, че той расте по игрищата им. Ив. Георгиева, БНМ [еа]. Имало едно рядко биле — росенът. По Еньовден цъфтяло. Който знаел къде расте, водел болния си побратим да нощува при него. Л. Галина, Л, 128. През плавните и огнените звуци на мелодията овчарят разказва .. за звездните нощи, .., за самодивите, които идват да го зоват насън, плетат венци от росен, любиче, тинтява. Ив. Карановски, Разк. І, 39. Според българските народни вярвания, когато дойдат самодивите на Спасовден да берат росен .., те са милостиви .. и лекуват. Затова съществува и практиката болните .. да преспят през русалската неделя в поляни, където расте росен. Н. Колев, БЕ, 201. Малка мома росен брала, / дет го брала, там заспала. Нар. пес., СбВСтТ, 998.
— Друга форма: р о̀ с я н.