РО̀СНЍЦА1 ж. Диал. Заболяване по овцете, предизвикано от консумацията на влажна, росна трева, по която се срещат ларви от паразита метил; метил1 (във 2 знач.). Росница [е] метил. БД І, 201.
РО̀СНЍЦА2 ж. Диал. Много ситна, пресята през гъсто решето тархана; ерище. Донела му пануда росници. СбНУ IX, 196. Майка ти варит костени, / а мие двата гостени, / майка ти варит росници, / а мие двата връстници. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 86.