РО̀ТА ж. 1. Воен. Войсково подразделение, съставна част на батальона, което се състои от няколко взвода. Първоначално той действувал с дивизии, по-късно ги разкъсал на полкове, след това ги разделил на батальони, роти и накрая на взводове и отделения. Ал. Гетман, ВС, 222. Грашев имаше чин поручик, даден му заради участие във въстанието, и командваше рота. Д. Фучеджиев, Р, 230. На северния край на лагера, .., са землянките на седма рота. Й. Йовков, Разк. І, 8. Бойците стигаха до него, .., и се оттегляха назад, защото около канала тънко съскаха мините на немските минохвъргачни роти. П. Вежинов, ЗЧР, 220. Дежурен по рота. Картечна рота. Свързочна рота. Строева рота. ● Дойде ред и на Юрталана да вършее .. Цяла рота деца се юрнаха на хармана, плъпнаха около високите купни, покатериха се по камарите. Г. Караславов, С, 69. Една рота охранени безделници скитосваха по цял ден из селото, правеха си един на друг алъш-вериш, басираха се по най-различни поводи и си устройваха дневни и вечерни пиршества. Кр. Кръстев, К, 74.
2. Събир. Войниците в състава на това подразделение. Николай говори с него [поручик Янакиев] решително и твърдо .. и му нареди веднага да вдигне ротата си и да контраатакува противника. Ив. Мартинов, СНУ, 184. Маршируваха бозавите колони на пехотата — рота след рота, дружина след дружина .. Тикна в ръцете му пакетче и изостана сред навалицата. Ротата отмина, отмина и дружината. Ем. Манов, ДСР, 59, 5-6. — Всички роти да залегнат и да стрелят! Картечниците да минат напред! РТ, 1960, кн. 10 [еа].
◊ Дисциплинарна рота. Воен. Специална войскова част, в която се изпращат военослужащи на срочна служба, наказани поради нарушаване на военния устав; дисцип. „Дисцип“ е съкратеното наименование на „дисциплинарна рота“, иначе казано — военен затвор. Съди те военен съд, издава ти минимум шестмесечна присъда .., ти лежиш в дисципа при строг режим на работа и лоши условия на живот. Култ., 2012, бр. 44 [еа]. Когато беше в участъка, комар да бръмне, ще се чуе .. С една дума: строгост, строгост, като в дисциплинарна рота. Чудомир, Избр. пр, 213-214.
> Майка на ротата. Жарг. Ирон. Старшина, фелдфебел. Всички знаехме, че тъкмо старшината е „майката на ротата“. Той се грижеше да бъдем нахранени, облечени, да не хленчим пред най-малките трудности. Земя, 2009, бр. 31 [еа]. — Иди в склада, .. подбери две по-здрави одеяла и ги предай на фелдфебела на 2-а рота .. Ясно ли е? — Тъй вярно, господин фелдфебел, разбрах! — отговорил ключарят и незабавно изпълнил заповедта на майката на ротата. Сл. Трънски, Н, 661.
— От нем. Rotte през пол. rota и рус. рота.