РОТАРИА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Член на местен клуб в състава на международната неправителствена организация с нестопанска цел „Ротари“, възникнала в началото на ХХ в. в САЩ, чиято дейност е насочена към подпомагане на обществено-икономическия живот в различни сфери и в която участват влиятелни политици, интелектуалци, бизнесмени, видни учени и др. След вечерята Костов продължи разговора за приема, който ротарианците му устроили в Базел, .., и за новите фантастични планове на Торосян, който възнамеряваше да основе филиали от фирмата си в Цариград и Кавала. Д. Димов, Т, 86. Беше между четирийсет и петдесетгодишен, със солиден и заможен вид. Може би членуваше в .. клуба на ротарианците. Б. Дамянов, ЕИ (превод) [еа]. Първият представител на артистичните среди, приет в Ротари клуб през 1936 г. е Дечко Узунов, който създава портрет на първия българин ротарианец Събо Николов. Д, 2008, бр. 147 [еа]. Основните принципи на ротарианците, според основателя на организацията Пол Харис, са: свободно членство на хора с различни религии.


Източник: Речник на българския език (онлайн)