РОТАТЍВКА ж. Разг. Ротативна машина (във 2 знач.). Застанах пред една от ротативките, пъхнах в гърлото ѝ едничката си монета и натиснах дръжката. А. Гуляшки, ЗР, 102. В много кафенета и сладкарници се появиха ротативки за игра на комар. П. Мирчев, СЗ, 53. Започнали бяха [двамата братя] с няколко ротативки и покермашини, а вече разполагаха с петдесет и пет игрални зали. Д. Петрунова, ГП [еа]. Той обичал да играе на ротативки и е задлъжнял с доста сериозна сума пари. Банк., 2004, бр. 25 [еа]. // Електронен аналог на такова устройство в интернет. В края на лятото неголям български портал стартира промоционална игра със скромни награди. На сайта е „монтиран“ инструмент тип ротативка — три поленца се въртят и целта е да улучиш три еднакви. Кап., 2003, бр. 46 [еа].