РОТА̀ТОР м. 1. Печат. Устройство за размножаване на текстове, рисунки и др. върху хартия с помощта на трафарет, закрепен върху цилиндър (Ал. Милев и др., РЧД, 1970).
2. Анат. Мускул, който осъществява кръговото движение в ставата. Ротационните движения около надлъжната ос са незначителни, защото липсват мускули ротатори. Ц. Михов и др., КП, 126. Късите ротатори .. се прикрепят поотделно за два съседни прешлена. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Тазобедрените ротатори са група от мускули в таза, които завъртат бедрената кост.
— От лат. rotator ‘въртящ се в кръг’ през рус. ротатор.