РОТА̀ЦИЯ ж. 1. Спец. Въртене на твърдо тяло около ос или точка. Ако [Земята] би изоставила например .. въртенето около слънцето и би извършвала само ротацията, въртенето около собствената си ос, тя би надхвърлила измеренията си на планета и би се държала като слънце, .., около което би трябвало да се въртят другите планети. Зл. Теохаров, ОФС (превод) [еа]. Може би вие ще си помислите, че в своето ново преображение нашият учен изневери на науката и престана да се интересува от ротацията на небесните тела? Нищо подобно. Св. Минков, Избр. пр, 70. Точката Р от тялото, която има скорост нула, е известна като център на скоростите или център на ротация. М. Константинов, ТММ, 69. Електрическите и магнитните полета имат забележителното свойство да се въртят около определен център .. Ние много добре знаем какво значи ротация (въртене) — дори и тогава, когато не сме в състояние да си представим какво точно се върти. Ц. Цанев, АЧ, 6.
2. Анат. Кръгово движение на мускул в става. Особеното наименование на тези костни възвишения е свързано с действието на мускулите, залавящи се за тях, които освен другите движения, предизвикват и завъртване (ротация) на бедрото. Ал. Гюровски, АЧ, 138.
3. Прен. Книж. Периодична смяна, замяна на нещо с друго нещо. По-важни са следните техники: ротация в работата (периодичната смяна на задачите на работниците премахва досадата и рутината); разширяване на работата ..; обогатяване на работата. Ил. Наумов, ОП [еа]. // Нов. Последователна смяна на ръководителите или на участниците в една дейност през определен период от време. Ротацията на служителите в дипломатическата служба се осъществява посредством последователното им преназначаване на длъжности в Министерството на външните работи и в задграничните представителства. ДВ, 2008, бр. 69, 45. Ротация в председателство на Съвета на Европейския съюз.
— От лат. rotatio ‘въртене’ през нем. Rotation и рус. ротация.