РО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до рота. — Не виждаш ли, че с руските офицери не се тачим много. Те държат всички места от ротни командири нагоре, а ние подсмърчаме. В. Геновска, СГ, 173. Поручик Попов беше разпуснал ротата си и замислен се застоя в ротната канцелария. А. Страшимиров, Съч. I, 125. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо .. и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк. II, 55. Офицерите се събраха, отдалечиха се и дълго си приказваха. Не позволиха на ротните кухни да запалят огън. К. Петканов, МЗК, 93. Сутринта .. прекарвах времето си с ротния писар. Д. Калфов, ПЮН, 59.
2. Като същ. ротен (ротния<т>) м., ротни<те> мн. Обикн. членувано. Командир на рота. — Къде е ротният? — попита той [помощник-командирът] един войник .. — Чуваш ли? Къде е ротният ти командир? П. Вежинов, ВР, 36. — Взводния го убиха, не видя ли? Никола тръгна напред. — Момчета! — извика той — ротният ни вика! Ей го там! Й. Йовков, Събр. съч. І, 1976 [еа]. Точно в четири часа прозвуча сигналът за атака. .. Ротният се обърна наполовина, за да могат да чуят неговото „Напред!“, вдигна сабята си и полетя. В. Геновска, СГ, 402. Раздвижиха се горе при бивака. Закръстосваха препускащи конници. Ето, извикаха и нашия ротен. М. Кремен, Б, 22.