РО̀ТОР м. 1. Техн. Въртяща се част на електромотор, генератор и др., най-често разположена във вътрешността на статора. Ако през четките на колектора на електромотора пуснем електрически ток по намотките на неподвижната част (статора) и на подвижната част (ротора), той създава две магнитни полета, от взаимодействието на които се получава въртеливото движение на ротора. К, 1963, кн. 1, 46. Върти се безспирно и безконечно роторът на електрогенератора и изпраща в проводниците електрическа енергия, която черпи от водата. ВН, 1960, бр. 2772, 4. Ротор на генератор.
2. Мор. Устройство на кораб с форма на вертикално разположен цилиндър, при чието въртене от силата на вятъра корабът се привежда в движение.
3. Авиац. Система от въртящи се носещи плоскости в хеликоптер, при чието въртене той се поддържа във въздуха (Ал. Милев и др., РЧД, 1970).
— От лат. rotare ‘въртя’ през нем. Rotor и рус. ротор.