РО̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до ротор (в 1 знач.). При по-сериозни валежи са необходими и т. нар. роторни снегорини, изхвърлящи снега нависоко и встрани от пътя, вместо да го избутват пред себе си. Банк., 2008, бр. 2 [еа]. Армия от багери .. издига планини от пръст: прегражда пътя на рекичката към открития рудник. Монтирани са и няколко роторни багера. Н. Стефанова, РП, 155. В Новокраматорския машиностроителен завод е започнато изработването на най-мощния в света роторен екскаватор. М. Ганева, ГМ (превод), 86. Роторна намотка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)