РО̀ФЯ ж. Диал. Гръм1, мълния. Кога да гърмит, простите люге вервет, оти Св. Илья со огнената си кола търчал по ламията да я оперит .. А трескавицата (рофята) била Свети Ильовите устрели, шчо паднале на земята како нажежени каменя. СбНУКШ ІV 1973 [еа].
— От гр. ροϕαία. — Други форми: р о̀ ф е я, р у̀ ф я, р о̀ в я.