РО̀ХАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Бухнал (във 2 знач.). Само косата ѝ, руса и .. рохава .., той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин, Съч. І, 89. Златко караше окрилатен, чувствайки силното докосване на гъвкавата Румянина снага и на рохавата ѝ главица, силно прилепнала на неговите гърди. Ц. Церковски, Съч. III, 54.
2. Рошав. Като дойде Мервен, тя пъхна милосердно ръката си в гъстата му рохава козина. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 61. Няма ли гребен за теб / .. / космите да си огладиш / ами си толкоз рохава. Нар. пес., СбНУ ХХVІ, 70. Иди си, Радо, не ща та! / Яла каква си мънинка / .. / рохава като чумата. Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 206.