РО̀ХКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За пръст, почва, сняг и др. — който се състои от дребни частици, които не са плътно прилепнали една до друга и между тях има повече въздух; рохък, сипкав1, пръхкав, ровкав, ровък. Противоп. сбит. Смилашев се катереше нагоре и краката му се впиваха в рохкавата влажна пръст. Г. Караславов, Избр. съч. І, 410. Зърнестата почва е рохкава. През време на снеготопенето и по време на дъжд водата лесно прониква в такава почва. Бтн V и VІ кл (превод), 147. Всички утаечни скали при утаяването си са повече или по-малко рохкави, съставляващите ги частички не са здраво свързани помежду си, а само се докосват. Геол. ІХ кл, 163. Въздухът се изпълни със .. снежни парцали. После те издребняха .. и върху старата снежна покривка започна бърже да се стели нов, рохкав сняг. А. Гуляшки, МТС, 304. В далечината му се мярна облаче, после друго — две черни рохкави облачета. Д. Спространов, ОП, 344. Рохкава земя. Рохкава угар.