РО̀ША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя или ставам причина нещо (коса, брада, мустаци, перушина и др.) да стане рошаво, с щръкнали косми или пера. Когато беше млад .., косите му бяха светли и къдрави и Цвета ги рошеше с тънките си .. ръце. М. Грубешлиева, ГР, 174. Брайнов сега рошеше мустаците си и си ги гледаше с присвити надолу очи. А. Страшимиров, А, 597. Топлият вятър рошеше острата му [на Грашев] лъскавочерна коса. Д. Фучеджиев, Р, 21. В мига, когато вечерният вятър развяваше расото и рошеше побелялата му брада, той приличаше на възкръснал из Библията древен пророк. А. Гуляшки, ЗР, 175. Днеска самичък вървях из гората. / Гледам: / скорецът си роши перата. Цв. Ангелов, НП, 102.
2. Правя или ставам причина някой да стане с рошава коса, глава. Жената ще почне да го [момчето] милва по бузата, да го роши, да му говори вече безгласно и отведнъж да го улови под ръка, за да си го отведе. Р. Стоянов, НКСШ (превод) [еа]. Преди Журналиста да разбере какво става, Люси се хвърли върху него, зацелува го по устата и започна да го роши. Св. Комогорова, ТЗК (превод) [еа]. ● Обр. Въздухът беше прозрачен и хладен в късната есен .. Вятърът рошеше тревите и прокарваше пръсти по водата. Д. Кьорчева, НУ (превод) [еа]. Приятният късен летен бриз рошеше дърветата, които обграждаха старата къща. Т. Трифонов, Б (превод) [еа]. роша се страд. и възвр. Русите му коси бяха вързани с червена панделка и се рошеха от вятъра. Г. Белев, ПЕМ, 99. — Не се роши, тъкмо те сресах.