РО̀ШЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. 1. Пренебр. Мъж или момче с рошава коса, глава. Робин не беше вече онзи добре подстриган Дик Грейсън, а някакъв рошльо .., на когото цигарата не излизаше от устата. С. Бранц, ДЖ (превод) [еа].
2. Куче, котка или друго животно с рошава козина. Джоки беше малък рошльо, разглезен от децата на човека. Ту му вържеха панделка, ту го подстригваха .. Той се разлайваше в знак на добро приятелство. К. Бакърджиева, ИБС [еа]. — Здрасти, рошльо! Кучето .. излая кротко. Я. Стоевски, ПН (превод) [еа]. Когато се прибра надвечер от бакалницата, видя следите от боричкането .. и изстиналото легло на котетата. Тогава усети, че изпитва мъка и жал по загубата на рошльовците.. Г. Мишев, ДМ [еа].