РОЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Съвкупност от пчели от едно пчелно семейство, които са се отделили от него, напуснали са кошера заедно със старата майка в търсене на ново жилище; рой. В един слънчев ден от кошера, който ще роява, излита огромен рояк пчели и с някаква луда бързина и силно бръмчене започва да се вие над пчелина. Мл. Исаев, Н, 32. Напролет пчелният кошер се рои на две и пчелите, жужейки неспокойно и възбудено, се скупчват на нови рояци. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 149.
2. Гъсто множество от голям брой хвърчащи насекоми; рой. Плътен рояк мухи свирепо налиташе по тях [труповете] и се пъхаше с ужасно бръмчене навсякъде. Ив. Хаджимарчев, ОК, 188. Комарите го хапеха немилостиво, на цели рояци свистяха край главата му. Ем. Станев, ВТВ, 19. — Изривайте ги [скакалците] във водата, ще ни затрупат .. Налитаха на такива гъсти рояци .., та дето и да погледнех, навред бе вече позеленяло от тях. Ст. Дичев, Р, 186. Ниско над водата се въртяха рояци от мушици .. и привечер рибите скачаха и ги ловяха. Д. Фучеджиев, Р, 232. Гората ехтеше от квакането на жабите. Прелитаха рояци светулки. П. Бобев, К, 26. Рояк оси.
3. Ято от много птици, летящи близо една до друга; рой. Наставаше затишие и в природата се усилваше видимото онова настръхване пред буря. Само рояк черни врани се виеха грозно над .. стария град. А. Страшимиров, Съч. I, 233. Снегът бе затрупал ореха и над него прелитаха рояк гладни врабчета. М. Грубешлиева, ПИУ, 247. Рояци черни гарвани / чернеят се в браздите. Ив. Вазов, Съч. II, 154.
4. Прен. Гъсто множество от голям брой еднородни обекти с малък размер, които се носят във въздуха, летят; рой. Вдигна се висок огнен стълб, весел и съскащ, в мрака се разлетяха като бесни рояци искри. П. Вежинов, НБК, 111. То [момичето] тръгна нататък, а насреща му се зададе цял рояк снежинки. Св. Минков, СЦ (превод), 60. Войниците вече бяха вдигнали пушките. Цял рояк куршуми изсвистя покрай коша. Св. Миланова, ОК (превод) [еа]. Неприятелските стрели излитаха на рояци насреща му, едно прицелено копие насмалко не прободе шията му. А. Гуляшки, ЗВ, 238.
5. Прен. Голямо множество от хора, намиращи се на едно и също място, които се движат в разни посоки; рой. Около него скачаха рояк мръсни окъсани деца. Ив. Мартинов, ДТ, 261. Рояци контешки облечени господиновци и накитени дами надвечер минават по широкия плочник край тютюнджийницата. Ив. Вазов, Съч. Х, 122. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път / гъсти орди лазят по урвата дива. / .. / Рояк след рояк! Ив. Вазов, Съч. 203. // Съвкупност, множество от голям брой обекти, разположени на едно място; рой. Звездите се обединяват в системи — големи купове. На небето виждаме голям рояк звезди — Млечния път. НТМ, 1961, кн. 11, 4. Под крилата [на самолета] блестят рояците светлини на бързо растящата столица. Т. Кюранов, АП, 10.
6. Група от хора, свързани с общи занимания, дейности и под., в които проявяват голяма активност. По това време Диктеос работеше върху една антология на българската поезия и около него се въртеше рояк млади поети, които тайно се надяваха, че творчеството им няма да бъде отминато при подбора. Г. Данаилов, ЗР, 51. Каблешков — една от най-симпатичните и оригинални личности измежду рояка апостоли, които приготвиха Априлското движение. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 38.
7. Прен. Поредица, последователност от голям брой мисли, спомени и под., които преминават през нечие съзнание, ум; рой. Познатите места събудиха в паметта му рояк от спомени. Д. Димов, Т, 544. Трябваше да остана сама. За кой ли път ме връхлетя рояк мисли, които не бях в състояние да овладея. А. Крупев, ПМ (превод) [еа]. Рояк от нови впечатления се запечатаха неизгладимо от моята душа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 124.