РУБ, ру̀бът, ру̀ба, мн. ру̀бове, м. Остар. Руп1. — Прати му го [писмото] .. по-скоро — каза Марко намръщено: — На̀, двайсет и осем гроша и руб! Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 43. Един лакът (аршин) ся дели на 8 руба. Хр. Данов, ТПЧ, 188. Ако чръта АВ означава аршин, то чръта АС требува да е осем пъти по-малка от АВ, за да означава руб. В. Груев, НПГ, 7.
— От араб. през тур. rubu ‘една четвърт’.