РУ̀БА ж. Диал. 1. Събир. Облекло (в 1 знач.), дрехи, обикн. от домашнотъкан плат; рухо, рутище. Рубата на жените беше старовремска — проста, но здрава и гиздава. Г. Караславов, ОХ ІІ, 478. Венчаха я в селската ѝ носия. Каза, че не иска друго облекло.. Е, нека походи тя още някое време с рубата си, щом така е свикнала. Д. Талев, И, 380. Най-изкусни бяха терзиите в селото — майстори на женската руба. Цв. Минков, МЗ, 7. — Не се бой мари, Маро.. Къщата ми е пълна с руба, само да е петимна да носи. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 131.
2. Отделна такава дреха, обикн. дълга. Тя стоеше боса в праха, но беше в тежка, везана селска руба — дълга кошуля от дебело домашно платно. Д. Талев, ПК, 372. Тя се завъртя из прихлупената одая, грабна шаячната руба, припряно започна да я облича. Б. Несторов, АР, 5. Тогавашен водач на богомилите беше някой си Васил .. Той се занимаваше с медицина и носеше руба калугерска. Т. Шишков, ИБН, 199. // Хубаво изработена такава дреха, обикновено носена на празник. Жените .. мятаха шарени руби по плетищата, по чардаците да се проветрят. Ил. Волен, МДС, 18. Извади, снао, рубата / хубаво да се премениш. Нар. пес., СбВСт, 434. Продаде мама дълга ливада / .. / да ти направи руба болярска. Нар. пес., СбВСт, 1025.
3. Събир. Момински чеиз; прикя. Момичетата, мамини връстници, не посещават училище и до четвърто отделение, защо само да си губят времето да учат „книга“ — по-добре да си правят руба. В. Хинкова, ЛНМ, 8. — Какво му е на момичето? Я виж това! .. — сочел старецът сандъците в дрешника. — Видиш ли колко руба ти носи? О. Василев, ЖБ, 425. — Стани, чедо, стига си лежала! Тънките ти дари плесен са хванали, дъщерко! Виж дружките си — весели, засмени, по седенки ходят, руба правят! Л. Йорданова, БНПК [ea]. Земи ме, Трене, земи ме / Аз ще ти тебе руба донеса. Нар. пес., СбВСт, 668.
— От ит. през тур. ruba. — Друга (диал.) форма: р у̀ б о.