РУБАЍ, мн. рубаѝ, ср. Литер. 1. Разпространена стихотворна форма в източната средновековна поезия (най-вече в персийската), състояща се от четири стиха, в които римувани са първият, вторият и четвъртият ред, а третият остава свободен (по схемата ааба). Първите дивански поети възприемат и различните арабско-персийски жанрове, ритмика, рими .. Поетичните форми са аналогични на арабските и персийските .. рубаи. Й. Бибина, ИТЛ І [еа].
2. Четиристишие с такава форма. Омар Хаям е дал безспорно най-пленителните образци на рубаите, които се следват от всички източни поети. Азми-заде Халети е най-добрия сред сравнително късните дивански поети, сътворили най-силните рубаи в османската поезия. Й. Бибина, ИТЛ [еа]. — Прочетох го [„Рубаят“ на Омар Хаям] доста късно .. Направих първата си работа, провокиран от сблъсъка с тънката книжка четиристишия, наречени рубаи. С, 2007, бр. 5152 [еа]. Джеляледдин Руми .. утвърждава човешката личност, която според него в най-голяма степен съсредоточава в себе си божественото .. В едно рубаи той пише: .. „Тази любов е една владетелка, но знамето ѝ е скрито“. Й. Бибина, ИТЛ І [еа]. След повече от двайсет авторски книги с поезия, повести и разкази, както и изящно преведените рубаи на Омар Хаям, Иван Жеглов написа и първия си роман „Абдулахи“. Д, 2008, бр. 285 [еа].
— От перс.