РУБЀ, мн. -та, ср. Остар. Златна монета в Османската империя, на стойност една четвърт от алтъна; рубия, рубие. На шията ѝ тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6. Аз от вчера стоя на пусия тук и чакам Зелиакис от Филибе с две торби рубета да ми падне в ръцете. П. Константинов, ПИГ, 75. — И на всичките дечица по едно рубе да дадеш — за здраве от мен! П. Спасов, ГЛЗЗ, 19. — Дай ми, Младене, чантата, / .. / ти я с алтъни напълни, / .. / отгоре ситни рубета / армаган да му занеса. Нар. пес., БНТв ІІ [еа].
— От араб. през тур. rubu.