РУБЍДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който се отнася до рубидий, съединение е на рубидия. Рубидиевите съединения оцветяват пламъка розовочервен. Хим. IХ кл, 1958, 20. Рубидиев нитрат. Рубидиев хлорид. Рубидиеви атоми.
2. Техн. При който се използва рубидий. Като основен елемент на спътниковата навигационна апаратура се използва генератор с голяма стабилност на честотата, реализиран чрез рубидиев, цезиев или водороден еталон на честота. РТЕ, 1998, кн. 8 [eа]. Рубидиев метод за датиране на скали.