РУБЍЙКА ж. Диал. Умал. от рубия; рубенце. — Какви пари са се изгубили? .. А много ли бяха?— попитал Нено и въздъхнал. — Много бяха — отговорила Неновица. — И гердана ми .., и рубийките, и татовите жълтици. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІІ, 38-39. Ганьо ми йе донел, мамо, / двесте махмудии, / .. / и триста рубийки, мамо. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 184.