РУБИКО̀Н м. Книж. 1. В съчет.: минавам / мина (преминавам / премина) Рубикон. Вземам важно решение, извършвам решителна стъпка, която има сериозни и необратими последствия (от преминаването през 49 г. пр. Хр. на едноименната река в Италия, на границата между Древния Рим и римска провинция, извършено от войските на Юлий Цезар в нарушение на решението на сената, с което се слага началото на гражданската война в Рим ). Твоят адаш Александър е из рилските гори, където постоянно си шепне: — Да стане или не? Да мине Рубикон или не? Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 57. Радославов и Фердинанд трябваше да вземат критично решение, за което знаеха, че дълго ще тегне върху съдбините на българския народ. Не би могло да се каже, че направиха с леко сърце избора си. Самият факт, че се колебаха толкова дълго, преди да преминат Рубикон, е показателен. Ив. Илчев, БА [еа]. — Ние с Шери решихме да се оженим, преди .. да заминем за София. Рубикон беше преминат. Но Бехар сви вежди и се понацупи. Ем. Манов, ДСР, 174.
2. Прен. Граница, условен предел между две неща, чието преминаване има решаващо значение, води до сериозни и необратими последствия. Прогнозата гласи, че истинският рубикон за кабинета ще е през лятото и ще е във връзка с икономическите процеси. Тема, 2010, бр. З[еа]. — За нас тази дата [27. 10. 1946 г.] сега може би ни се струва обикновена дата, но за историята ни тя ще бъде решаващият рубикон — след два дни ние ще решим бъдещето на отечеството си, съдбата си като народ. Пл, 2001, кн. 7-8 [еа].
— От ит. собств.