РУБЍН м. 1. Само ед. Прозрачен минерал, разновидност на корунда, скъпоценен камък с наситен яркочервен цвят, използван в бижутерията и др. Още от древността са познати оцветените в яркочервен цвят прозрачни кристали на корунда, известни под името рубин. Хим. IХ кл, 1965, 45. Корундът съдържа 53,2 алуминий .. Прозрачните му скъпоценни кристали са безцветни или оцветени в синьо (сапфир), червено (рубин). Г. Георгиев, МП, 143. Ярката и красива окраска на скъпоценните камъни — рубин, сапфир, изумруд и др. се дължи на незначителни количества тежки метали или техни окиси, колоидно диспергирани в тях. Хим. ХІ кл, 1960, 72. Първоначално рубинът се е използвал само за украса заради кървавочервения му цвят. Сега се добива изкуствено и се използва и във фината механика. Б. Ангелов, ЗМ, 42. Първият Храм биде съграден върху хризолит, а основният камен бе рубин. Н. Райнов, БЛ, 43.
2. Отделен обработен къс, камък от този минерал, използван при направата на накити, украшения. Като въртеше дебелия златен пръстен на средния си пръст, чийто рубин блестеше, Христакиев изведнъж се спря и погледна Кондарев. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 544. Със себе си Малагения взела само бижутата. В една кутия .. тя държала гривна от масивно злато с рубини. Й. Попов, СЛ, 65. Това нещо беше двуостър кинжал. С изящна кована дръжка, обсипана с мънички рубини, които святкаха като кървави искри. С. Славчев, БФ, 244. Гривна с изкуствени рубини.
— От ит. rubino от лат. ruber ‘червен’.