РУБЍЯ ж. Диал. Рубе; рубие. На гърдите блещи голяма пендара, завързана с огърлица рубии на врата. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 330. Турчинът .., като уловил .. при блатото едни балъкчии власи, накарал ги насила да го прекарат с каика си .. у Влашко и дал им по една рубия. Ц. Гинчев, ГК, 355. Който Марга види, мамо, / по рубия дава. / Маргината снага, мамо, / фидан у градина. Нар. пес., СбВСт, 500. Ако ми рани изцериш, / подбрадник ще ти нанижа, / подбрадник жълти жълтици, / косатник ситни рубии. Нар. пес., Г. Керемедчиев, ЗПС [eа].
— От араб. през тур. rubu.