РУГА̀ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ругая и от ругая се; хулене. — Подкрепям крутите мерки срещу всички форми на хулиганството. Доколко ругаенето може да се улови и накаже, е друг въпрос. С, 2004, бр. 4236 [eа]. Добре е да си грубиянин, харесва се да си безцеремонен .. Друго нещо са си просташките закачки и ефектното ругаене. Д, 2010, бр. 111 [eа]. 78% [от анкетираните британци] признават пред социолози, че ругаят редовно без причина .. Против ругаенето се обявяват категорично само 8%. ГВ, 2009, бр. 45 [eа].