РУГАТНЯ̀ ж. 1. Израз, съдържащ груби, обидни или неприлични думи, с които някой ругае; ругателство. — Разбойници в къщата си не искам, чуваш ли, никаквице! .. По коридора бързо премина някой и ругатните престанаха. М. Грубешлиева, ПП, 233. По адрес на обесените .. турци и гърци сипеха безброй най-мръсни ругатни. К. Странджев, ЖБ, 17. Най-сетне той загуби търпение, лицето му стана мораво-червено и устата ми изригна водопад от ругатни. Д. Димов, Т, 434. Щом го запитах какво се е случило, той позеленя .. и като пелтечеше от гняв, изстреля една цветиста ругатня. Др. Асенов, СВ, 78. — В колата пътува жена! .. Една много фина жена. Но полковникът не се трогна, а избълва по адрес на фината жена други, макар и по-сдържани, ругатни. Д. Димов, Т, 435. Нахвърлиха се с ругатни върху провинилия се.
2. Обидно, оскърбително твърдение за някого или нещо, остра нападка, обикн. съдържаща и груби, обидни думи; ругателство, хула. Най-жестоките ругатни трябваше да понесе Пенчо Славейков, особено от вестника на народняците „Реч“. М. Кремен, РЯ, 232. Освен ругатните срещу сегашния президент, увеличиха се и компроматите в пресата. Дем., 2001, бр. 238 [eа].
3. Само ед. Разг. Ругаене; ругане, хулене. Поетесата .., клейми и бичува, не знае мяра в ругатнята, вярвайки, че твори „памфлетически шедьоври“. Дем., 2000, бр. 169 [eа].