РУГА̀Я, -а̀еш, мин. св. руга̀х, несв. 1. Прех. Карам се, викам грубо на някого, като използвам обидни или неприлични думи; хокам. — Лихвар, надписвач — продължи началникът. — Събличаш народа, кожодер такъв! .. — Господа .., престанете да ругаете човека. Н. Попфилипов, РЛ, 161. Не благоволих да му отговоря и си тръгнах, но той ме руга чак до вратата и ме наричаше измет и мръсник. Б. Райнов, ДВ, 27. По характер той е .. сприхав, много рязък, ругае безпричинно хората. Г. Караславов, ОХ ІV, 467. Един дебеланко, загърнат в кожено палто.., се блъсва във Виктор и почва да го ругае, като поръсва ругатните си с нецензурни думички. Кр. Асенов, ТК, 286.
2. Прех. и непрех. Изразявам негодувание, възмущение от някого или нещо, като изричам груби, остри, обидни или неприлични думи; плюя, хуля. Бае Ради .. не престана да ругае развратената младеж, която е изгубила всяко чувство за срам. Елин Пелин, Съч. ІV, 193. От сламения покрив на хамбара не бе останала и следа .. Тато дълго руга, после махна с ръка и цял ден не се върна вкъщи. М. Гръбчева, ВИН, 19. От възрастните чувахме, че ругаел за неподготвеността на военните болници и лазарети, за липсата на медикаменти и персонал. Ем. Станев, ТЦ, 130. Тя .. купи от ранобудния бакалин малко извара за децата, като ругаеше скъпотията и го обвиняваше в спекула. Д. Димов, Т, 265. Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? Ив. Вазов, Съч. II, 47. // Излагам писмено (обикновено във вестник) обидни, оскърбителни твърдения за някого, отправям остри нападки срещу някого. Сега всеки вестникар може да те псува или ругае, колкото си иска, да те клевети и обвинява в каквото си иска — възмездие няма. Н. Хайтов, ТКБ [еа]. Новооснованият .. орган „Южна България“ обнародваше дълги .. статии, в които величаеше идеала на Съединението и ругаеше съединистите. С. Радев, ССБ I, 479. От едната страна „Отечество“ хвали царизма, от другата страна „Народност“ ругае Русия .. Не, и с двата вестника не съм съгласен. Ст. Дичев, ЗС II, 362. ругая се І. Страд. и взаим от ругая. Когато някои се сърдеха, че г. Каравелов .. не допускал бил да се ругае Короната в Камарата, то те забравяха, че на същото основание г. Каравелов не можеше да допусне Представителството да се ругае от Короната. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Вие ще познаете тутакси между тях [опозиционерите] тия, които довчера .. се ругаеха хамалски и преследваха най-жестоко. Бълг., 1902, бр. 506, 1. Около всяка маса седяха мъже, някои пушеха и пиеха кафе .., други играеха на карти и най-вулгарно се ругаеха. Ал. Бабек, МЕ, 248. ІІ. Възвр. от ругая (в 1 знач.). В него [портфейла] имаше само още няколко банкноти, които едва щяха да стигнат да заплатя хотела си .. Преброих ги отново .. И се ругаех: — Диване такова! Глупак! Наивник! Л. Дилов, МСН, 90. Децата бяха момчета — близначета .. Василев притискаше до гърдите си топлите телца и се ругаеше: „Да не ги погледна досега, да ги изоставя! Баща!“. Х. Русев, ПЗ, 175. ругае се безл. Да се ругае в църква — това е светотатство.
РУГА̀Я СЕ несв., непрех. Остар. Подигравам се, надсмивам се; присмивам се. Всеки ден слушаме поганеца турчин да са ругае с вярата ни. НБ, 1876, бр. 55, 210. Имена големи.., а целият свят ся ругае с тях и ги презира. АНГ І, 3. Първосвещениците, книжниците и старейшините му са присмиваха, воините му са ругаяха. Н. Михайловски, ССИ (превод), 165.