РУД, ру̀да, ру̀до, мн. ру̀ди, прил. Диал. 1. За козина на агне, овца — който е къдрав, гъст и мек. Овен или коч за завъда требува да бъде здрав и пръгав и да има харно руно с руда вълна. Лет., 1874, 271.
2. За агне, овца и под. — който е с такава козина. Отдавна не блееха рудите стада на власите под Рила. Цв. Ангелов, ЧД, 5. Той я прихвана и я нагласи като рудо агне пред себе си на седлото. Д. Спространов, ОП, 123. Босул си нищо не рече / извади сабя ръждива / изгътна руди шилета. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 181. Родена е Мара на ден Великден / .. / баняна е Мара сос благо млеко / хранена е Мара сос рудо агне. Нар. пес., НПМБ, 14. Стоя ми девет години / спечели тежко имане / и двеста руди рудици. Нар. пес., СбНУ ХLІ, 411.
3. За агне, овца — който е с червеникава козина.