РУДА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За селище, област — който е свързан с добив на руда; руден, рудничарски. Перник е окръжен град .. От малко село след Освобождението от турски робство той се издигна до голям рударски град. Геогр. VІІ кл, 54. Това село [Делиево] е било голям рударски център, за което свидетелстват сравнително добре запазените самокови пещи. П. Росен, ВПШ, 120. Астурия е рударска област с голямо каменовъглено производство. Л. Мелнишки, ПП, 127. Рударско селище.
2. Който се използва при добива или обработката на руда. Веществените останки от стария чипровски металодобив се ограничават с около двадесетина инструмента или части от рударски съоръжения. Археол., 1988, кн. 4 [еа]. Получаването на златото у нас е ставало с помощта на рударското или златарското корито. ПН, 1933, кн. 7, 97.