РУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до руда, свързан е с руда. Като руди или рудни минерали се означават онези минерали, които съдържат някакъв метал и от които чрез подходяща обработка металът може да се получи годен за практическо употребление. Геол. ІХ кл, 111. Територията на Софийска област е богата на рудни и нерудни полезни изкопаеми. СГСУГГ, 2006, т. 1 [еа]. В други случаи те [минералите] образуват неправилни рудни тела, които според размерите им се наричат рудни гнезда. Геол. ІХ кл, 112. Тук всичко е обрасло с гъста гора .. Изведнъж до дънера на един дъб намерил голям руден къс с богато метално съдържание. О. Бояджиев, П, 134. Рудно находище. Рудни образци. Руден прах. Руден концентрат. // Който съдържа руда; рудоносен. Те [траките] използвали рудните залежи в Стара планина, Родопите и Странджа. Ист. V кл, 30. След изчерпването на всички рудни запаси ние може да се обърнем към обикновените скали и глини. Н. Милев, ПБ (превод) [еа]. Горещите разтвори отлагат в скалните пукнатини минерали .. Те се отлагат под формата на рудни жили. Г. Георгиев, П, 129.
2. Който е свързан с добив на руда, използва се при добив на руда; рударски, рудничарски. Рудният район беше загубил своите необятни възможности да се превърне в цветущ културен рай. Х. Русев, ПЗ, 33. С помощта на рудни шахти и сонди той [човекът] прониква в недрата на земята. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 27.