РУДЕРА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. 1. За растение — който расте по необработени площи (край жилища, обори, торища, пътища, развалини и др.) и обикн. има приспособления (парливи власинки, отровни вещества и др.), предпазващи го от унищожаване от страна на животните и човека. Обикновеният магарешки бодил е много разпространено рудерално растение със силно разклонено стъбло. ПВ, 2004, бр. 18 [ea]. Рудерални растения в България са коприва, бучиниш, бъз, овчарска торбичка, живовляк. Рудeрална растителност.

2. Който се отнася за такова растение. Растителност от рудерален тип. Рудерални видове.

— От лат. rudera ‘развалини’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)