РУДИМЀНТ м. 1. Биол. Орган, който е недоразвит, закърнял поради пълно или частично загубване на функциите му в хода на еволюцията и преустановяване на неговото развитие; рудиментарен орган.Човек притежава повече от 90 рудимента — закърнели органи. Биол. Х кл, 1981, 40. При някои земноводни, например гущери, отзад и отгоре на главата им се намира едно образувание с големина на главичката на карфичка. Според някои изследователи това е рудимент на око. Леч., 2008, бр. 50 [еа]. При хората от нашата цивилизация третото око постепенно е изчезнало и е останало само като рудимент — епифизата. Св. Петрова и др., ОКСП (превод) [еа].
2. Прен. Книж. Остатък от нещо, съществуващо в миналото, което вече е изчезнало. Примитивизмът, запазен и в късния период от хилядолетното му съществуване, е важен отличителен белег на древноегипетския мироглед. Онова, което в другите култури е останало само като рудимент, в древноегипетската е запазено едва ли не в своя първичен вид. Й. Ватев, КМ (превод) [еа]. Изходната теза на Кастелучи е, че днес трагедията в древногръцкия ѝ смисъл, като специфичен език на мита, присъства единствено като рудимент, като .. реликва от миналото. ЛВ, 2007, бр. 32 [еа]. Градът е ограден от Зелена стена. Древният дом зад Стената — странна .. сграда, рудимент на стария свят, е похлупен от стъклена черупка. Фак., 2008, кн. 2 [еа].
— От лат. rudimentum ‘зачатък’.