РУДИНКА̀ ж. Диал. Умал. от рудина. Живописно изпъстрените с яркозелени рудинки и свежи моравки лесове на Стара планина се разстилаха вълнисти до призрачно-обайните равнини на Дунавска България. Ив. Вазов, Събр. съч. Х, 1977 [еа]. Над пещерата на малката рудинка пасяха овци и кози. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 128.