РУДЍЦА ж. Диал. Овца, която е руда, има къдрава, гъста и мека козина. — Добър сме ти глас донели: / овци ти са избягнали, / сѐ овновци виторогци / а овчици сѐ рудици. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 482. Научила са е мечката / .. / ката ми вечер доходя / .. / Вечер ми зема по една, / по една вакла рудица. Нар. пес., БНТв ІV[еа]. Стоя ми девет години / спечели тежко имане / и двеста руди рудици / и триста вакли овньове. Нар. пес., СбНУ ХLІ, 411.