РУ̀ДИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. 1. В миналото — място, обикновено дълбока яма, изкоп, където се копае, добива руда; рудник, рупа. Там, дето беше звъннало под кирката на Димо, там се откри ямата на старо рудище. На десетина метра лъснаха железните пластове. Ст. Станчев, ПЯС, 44. Използването на водната сила започва през 12-13 век. То е довело до промяна в местоположението на рудищата, най-вече по левите притоци на р. Палакария. СГСУГГ, 2006, т. 1 [еа]. Връзката между бог Перун и местата на активен железодобив проличава и в бележка на Константин Иречек за гористия хълм Пирин край Пещера, на който .. се намира „някаква дълбока тъмна пещера“ — може би това е дупка на някое старо рудище. А. Калоянов, СЕ [еа].
2. Находище на полезни изкопаеми; рудник. Русия има разпространени и хубави гори .., и рудища за мед, желязо, сребро. Ив. Богоров, КГ, 105.