РУ̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Място за подземен или открит добив на руда и въглища заедно с построените за тази цел съоръжения (подземни галерии, шахти и др.); мина1. Всеки рудник имаше разклонени галерии, които образуваха гигантска паяжина с площ от хиляди квадратни километра. Дем., 2001, бр. 124 [еа]. Хиляди работни хора копаят каменни въглища от рудниците на мина „Марица“. А. Каралийчев, НЗ, 234. Те [миньорите] идват сутрин в зора, след като са станали през нощта, слизат в рудника и се залавят за работа. Ив. Мартинов, М, 79. Заради прокопаването на рудника може да пропаднат големи площи от планината. С, 2006, бр. 4747 [еа]. Най-големият [брат] Георги .. бил затрупан в рудника. Л. Сагаев, КО [еа].
2. Предприятие за подземен или открит добив на руда и въглища, обикновено като обособена производствена единица в мина. В трите рудника на най-голямото ни държавно дружество за открит въгледобив са изкопани през годината 23 354 00 тона въглища. Д, 2007, бр. 298 [еа]. Рудник „Ораново“, обособена част от бившето минно предприятие „Мина Пирин“ ЕАД — Симитли, бе приватизиран. Д, 2007, бр. 247 [еа]. Днешната смяна е най-добре от всички смени, а рудникът ни е на второ място в цялата мина. Ив. Мартинов, М, 99. Урановите рудници са сред най-големите и опасни за природата и за здравето на хората замърсители в страната. Кап., 2006, бр. 21 [еа]. Рудник „Трояново — 1“ е основно звено в състава на „Мини Марица изток“ ЕАД. Ръководство на рудник. Закриване на рудник. // Разш. Обединено голямо минно предприятие за добив на полезни изкопаеми; мина1. В Челопеч се намира най-голямата в Европа златно-медна мина. Рудникът тази година ще празнува своя 50-годишен юбилей. Мон., 2006, бр. 2519 [еа].
3. Остар. В миналото — място, обикновено дълбока яма, изкоп, където се копае, добива руда; рудище, рудокоп. — Трябва да ида дотам [до пещерата] .. Било е стар рудник за злато, не е истинска пещера. Н. Данева, ТР [еа]. Чипровци вероятно носи името си от латинската дума cuprum, т. е. мед (метал), защото още от римската епоха тук е имало многобройни медни находища и рудници. П. Чолов, ЧВ [еа]. В Х столетие са начнали да работят по рудниците. Лет., 1874, 145. В Норвегия има рудници, от които вадят сребро, мед и куршум. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.
4. Остар. Находище на полезни изкопаеми; рудище. Значително число от тези [победените] погинали там, где били накарани да разработват богати златни рудници. С. Радулов, ГМП (превод), 194. В неговите околности [на града] ся нахождат най-богатите рудници на сребро. Ив. Богоров, ВГД (превод), 300.
5. Прен. Остар. Богат, неизчерпаем източник на нещо, обикновено важно, ценно, полезно; рудница. Казваше: „Злато може да се намери само там, където го има, а българският театър е неизчерпаем рудник на възможности и реализации.“ ЛИК, 2010, кн. 12 [еа]. Думите му [на политика] са великолепна манифестация за мисленето на политиците по отношение на медиите — за тях те са находище на легитимност, рудник за справяне с дефицита на символна власт. Култ., 2003, бр. 38 [еа]. Нашият измъчен и обезсилен от робството народ .. под своята потъпкана и изкривена вънкашна форма крие рудник неизчерпаем от неразвити способности и непоклатнати сили. НБ, 1876, бр. 24, 94. В широкия периметър на тая област [правото] все още остават незасегнати цели рудници от юридически обичаи, които нови сили ще трябва още и още да издирват и да събират. СбНУ ХХХІІІ, 1.